Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг. Ако избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. Ако избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие.
Ако избираш да има повече любов в твоя живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техния.
Прави това искрено - не защото се стремиш към лични придобивки, а защото искаш наистина другият да притежава това - и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.

За петте естествени чувства:

Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш, да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на контактните ти лещи.
Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея.

Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си. Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб.

Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия - едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство.

Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря". Не е задължително той да бъде оскърбителен и в никакъв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение към него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв - на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години.
Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство.
Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали.

Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може, или пък да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо.
Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години.
Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство.
Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли.

Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у човека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза.
Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години.
Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство.

Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли.

Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено.
Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни.
Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено.
Хората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се проваляли.

Нийл Доналд УОЛШ
От „Разговори с Бога”

Картини: PORTRAITS BY DUARTE VITORIA