„Изглежда, че колкото по-цивилизовани и по-образовани стават хората, толкова са по-нещастни. Защо? Защото стават по-своенравни, по-взискателни, по-егоистични.”

Роден е през 1900 г. в битолското село Сърбци, Михаил Димитров Иванов, нарекъл се по-късно Омраам Микаел Айванов, е български окултист, духовен учител, философ и педагог. Учението му е силно повлияно от Петър Дънов, а книгите му са преведени на повече от двадесет езика. През 1937 г. Дънов му поръча да основе клон на Бялото братство във Франция. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. През 1947 г. Айванов регистрира във Франция асоциация „Изгрев“, наречена първоначално „Божествено училище“, а после преименувана на Всемирно Бяло братство. През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава информационен център на Всемирното Бяло братство, което продължава да функционира и след неговата смърт. През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.

(Михаил Димитров Иванов)

За щастието 

Щастието няма да го получите като парче хляб или сирене, което някой ви отрязва на пазара. То изисква от вас съвършена дисциплина, чрез която вашето разбиране и вашата любов ще се извисят чак до Небето. Тогава ще можете да черпите от този безбрежен океан на Любов и блаженство. Но преди всичко трябва да постигнете устойчивост, за да можете най-накрая да кажете като Посветените от Древен Египет: Аз съм устойчив, син на устойчивостта, заченат и роден в царството на устойчивостта“. Но ако се колебаете, ако сте нерешителни, непостоянни и изменчиви - и дума не може да става за щастие! Вие имате няколко малки, приятни усещания, домогвате се до няколко минути на радост, които си въобразявате, че са щастието. Но ето че то ви се изплъзва, без да е възможно да го уловите отново... и тогава плачете ли, плачете...

Същото се случва и с любовта. Знаете песента: Удоволствието от любовта трае само миг, а любовната мъка продължава цял живот“. Въпреки че в действителност трябва да бъде тъкмо обратното: когато намерите вашата любов, нищо и никой да не може да ви накара да я изгубите - тя да остане при вас завинаги, също като щастието. Но Любовта, Любовта... За нея също би трябвало да се говори дълго време, за да се покаже как и къде я търсят хората. Ето защо те не я намират. Е, да, това, което хората наричат „любов“, са само кратки кипвания, малки огньове от слама, няколко светлинни избухвания, които веднага угасват, също както при бенгалския огън, след което отново настава студ и тъмнина.

Щастието не е нито за камъните, нито за растенията, нито за животните, нито за хората. Не, на хората не е дадено да бъдат щастливи - нито дори на свръхчовеците. Свръхчовеците правят много неща, извършват колосална работа, но въпреки това не са щастливи. За да бъдем щастливи, трябва да станем нещо повече от свръхчовеци. Щастието започва в Царството на Ангелите, защото Царството на Ангелите е състояние на съзнанието, в което няма повече нито мрак, нито нечистота. И тъй, Ангелите са щастливи и не страдат; докато свръхчовеците страдат, и то повече от другите, защото са по-чувствителни.

А сега, защо примитивните хора са по-щастливи от цивилизованите? Защото живеят сред природата и се задоволяват с много малко. Също така и простодушните хора в селата, въпреки че живеят натъпкани в една и съща колиба със съпругата, децата и всичкия си добитък, пак са щастливи. Там не е нито толкова чисто, нито естетично подредено, там мирише лошо, но това няма значение - те са щастливи. И какво щастие само!... Но изглежда, че колкото по-цивилизовани и по-образовани стават хората, толкова са по-нещастни. Защо? Защото стават по-своенравни, по-взискателни, по-егоистични. Нуждите им се увеличават, желанията им се увеличават и това усложнява всичко: те вече нито се разбират, нито се понасят взаимно. И причината за това е образованието, защото в съвременното образование е залегнала тенденцията да се развива само егоистичната страна на човека, неговата личност: всеки дърпа чергата към себе си, а това води до караници, разводи и т.н. Докато примитивните хора се подкрепят и обичат такива, каквито са - не отиват да търсят по-далече от това.

Ако Мъдреци и Посветени ръководеха образованието, те биха дали методи за развиване на Висшата природа у човека, неговата индивидуалност, която е благородна, великодушна, безкористна, надличностна. Сега вече на хората не се дава никакво възпитание. В тях се развива само личността и всеки действа така, сякаш само той живее на Земята - счита себе си за център на Вселената и би искал целият свят да му бъде на разположение, за да му служи. Как искате хора с такъв манталитет да могат да продължават да живеят заедно? Ето защо има само спорове, конфликти, бунтове и стълкновения - и причината е чрезмерното развитие на личността. А това е грешка на училищата и университетите, които са насочили образованието в погрешна посока. Да допуснем, че аз отговарях за образованието: щях да дам друга насока на обучението на децата и младежите, което би променило всичко... разбира се, след много години, но всичко би се променило.

Хората прекадено много са развили своята личност, повярвайте ми - а аз знам на какво е способна тя, изучил съм я подробно. Психолозите знаят много неща, които са може би много полезни, но аз намирам, че не са обърнали внимание на същественото. Не са правени никакви изследвания на личността и индивидуалността, за да се покаже какво представляват тези две природи - нисшата и Висшата - как действат и какви са последствията. Колкото до мен, аз се спирам на същественото: личността и индивидуалността, познанието за които дава ключа за разрешаване на въпросите на живота.

От: „Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота”, Омраам Микаел Айванов, Изд. АВИР/PROSVETA
Снимки: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Master