Аз я повтарям и повтарям, хиляди пъти, Господи, на двата езика, родни за мен, ще прочета "Отче наш", и отново ще я изрека, но отново не я разбирам докрай.

В това първо утро на юли 1969 година аз ще ти кажа най-накрая друга молитва, своя, а не тази, която получаваме в наследство. Ще ми е необходима свръхоткровеност, странна, необичайна за хората. Но няма да моля все пак, да не се затворят очите ми. Нелепо е, те ще се затворят даже на тези, които виждат, на милиони хора - нещастни, неумни и зли. Нали потокът на времето е верига от следствия на причини и случайности, - и да моля някого за пощада - това значи да моля да измъкнат звено от желязната верига на съдбата. Абсурдно е. Няма ли го звеното - веригата се разпада. Никой няма право да моли за това. Аз не ще повярвам, че греховете могат да бъдат простени. Прощава някой друг, но аз знам, че да се спася - мога само аз. Да бъда избавен от леност и нерешителност? Но аз се успокоявам с надеждата, че сам ще се избавя от тях, ако трябва. Аз ще мога да проявя смелостта, от която няма и помен, аз ще мога да проявя търпението, което го няма в мен, дори мога да се заставя да изуча нещо, за което знам малко или само се досещам. Още би ми се искало, да си спомнят за мен като за приятел по-често, отколкото като за поет, а някой друг, повтаряйки ритъма на Дънбар* и Фрост**, човекът, който гледа в полунощ кръвотечащото дърво, Кръста, да си спомни, че за първи път го е чул от мен. Останалото не ме вълнува, аз вярвам че забвението няма да се забави. Ние дори не знаем на какво се крепи нашата Вселена - може би на нашите добри мисли и на справедливите ни постъпки? Никога няма да узнаем.

Аз искам да умра целият, аз искам да умра заедно с него - със своето тяло.

*Пол Лорънс Дънбар е бил първият афро-американец, който спечелва национална известност като поет. Роден през 1872 в Дейтън, Охайо, бил син на бивши роби и съученик на известния по-късно авиатор Орвил Райт. Макар че живее само 33 години, Дънбар успява да напише много разкази, романи, либрето, игри, песни и есета, както и поезия, заради която става известен. Той е харесван и от белите, и от черните свои съврменници и неговите творби и днес са известни на деца и ученици. Неговият стил съчетава стандартния английски от класическата поезия и емоционалния диалект на негърската общност в Америка.

**Робърт Фрост е роден на 26 март 1874 г. в Сан Франциско. През 1912 г. се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. През 1924 г. получава първата си награда "Пулицър" (общо те са четири). Получава безпрецедентен брой литературни награди, академични и обществени почести. Поетиката му съчетава пасторална и философска сдържаност, често с ироничен коментар. Признат е за пионер във взаимодействието на ритъма и метриката и в поетичното използване на речника и интонацията на ежедневния език. Умира на 29 януари 1963 г. в Бостън.

Снимки: romanianstudies.org, LIFE