Преди 15 години, на 21 юли 2004 г., големият наш писател, поет и сатирик пое към своите нови висини. Творчеството му - люто и дръзко, изящно и красиво, остава при нас.

♥ Сред време 

Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?

Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?

А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш гордо и студено.

Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко… Свършено е. Късно!

О, неведнъж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя,
и става ми за двама ни обидно.

В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.

***

♥ За първи път 

За първи път след толкова години
аз пиша пак любовни стихове.
Младеж не съм. Сърцето поизстина.
Над мене вяха много ветрове.

А бях младеж! Мечтаех и обичах…
Изтече вече толкова вода.
От спомена за първото момиче
остана само първото й „Да!”

И после как животът ме изпусна?
От моя път какво ме отклони?
Болят в душата блудкавите устни…
Случайните, отминали жени.

Но тя дойде. Тъй както бе желана.
Тя нямаше на челото звезди
и чудото във два-три дена стана – 
сега съм весел, млад като преди. 

О ти, момиче мъничко, което
ме осени със погледа си мил,
за теб, за теб дълбоко във сърцето
най-чистата любов съм съхранил.

Вървя изправен. Свиря. Леко дишам.
Навън е пролет. Почвам цикъл нов.
Любовни стихове отново пиша.
„Последната и първата любов”

От: Антология на българската любовна лирика, Изд. „Народна младеж”, 1976
Снимка: socbg.com