Той е внесъл в театъра онази изключителна игра на огледала, в която авторът, зрителят и лицата се оглеждат взаимно, поглеждат се в очите и в тези отражения човешката личност се разтваря, за да изникне отново по-живо, по-вярно след преживяното изпитание.” ~ Андре МОРОА

(1867 ~ 1936)

Прочутият италиански драматург, писател и поет е роден през 1867 г. в бедното предградие Хаос на Агридженто, Южна Сицилия. Луиджи Пирандело извървява целия път на славата и завършва доброволно дните си изцяло в самота. „Искате ми автобиографични бележки: затруднен съм да ви ги дам, скъпи приятелю, и то по простата причина, че съм забравил да живея, забравил съм дотам, че не мога изобщо нищо да кажа. Аз не живея моя живот, аз го пиша…” пише Пирандело в писмо до свой приятел.

Творбите му включват стотици кратки разкази, няколко романа и около 40 пиеси, някои от които написани на сицилиански. Неговите трагикомедии често са считани за предшественици на Театъра на Абсурда.

През 1934 г. Пирандело е удостоен с Нобелова награда за литература: „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата”. 

През 1930 г. написва пиесата „Каквато ме желаеш“, а 2 години по-късно Грета Гарбо блести в холивудската й реализация. Редица произведения на Пирандело са екранизирани: „Пътешествието“ (1974), с участието на София Лорен и Ричард Бъртън, „Хаос“ на братя Тавиани и много други.

Умира сам в дома си в Рим през декември 1936 г., а в завещанието му е записано:

Кажете на приятелите и на неприятелите, на всички вестници да не говорят за моята смърт, да не ме споменават дори… Никой да не ме придружава. Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия.” 

В последният си път, Пирандело е съпроводен единствено от един каруцар и кон.

***

♥ Животът – не смъртта…  Христо ФОТЕВ
(в чест на Луиджи Пирандело)

Животът - не смъртта - е ваше дело
в театъра - срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта - вината
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон...
поклон...

***

От „Ако” на Пирандело 

Слушай, сигурно е, че като живеем, ние упражняваме — ей тъй — странично, непремерени сили, сили, които не вземаме под внимание — и те сами после се разгръщат, развиват се скрито и ти изплитат мрежа. Една клопка, която ти не можеш да забележиш, но която накрая те омотава, стяга те и ти си хванат, без да можеш да си обясниш защо и за какво. Така е! Удоволствията на един миг, неотложните желания те завладяват, безполезно е да се бориш! Самата природа на човека, всички твои сетива те направляват тъй спонтанно и властно, че не можеш да устоиш; щетите, страданията, които могат да произлязат от това, не се появяват в мисълта ти с такава отчетливост, нито твоето въображение може да предугади тези щети, тези страдания с такава сила и яснота, та да възпре неудържимите ти влечения, задоволяването на твоите желания и изживяването на удоволствията. Боже милостиви, та понякога дори съзнанието за непосредствените опасности не е достатъчна пречка за нашите желания! Ние сме слаби същества… Ала ти можеш да кажеш — а поуките от чуждия опит? Та те за нищо не служат. Всеки може да мисли, че опитът е плод от растението, което го ражда, и от почвата, където то никне. И ако аз например си мисля, че съм розов храст, появил се на този свят, за да ражда рози, защо трябва да се тровя с горчивия плод, откъснат от печалното дърво на чуждия живот? Не, не. Ние сме слаби същества… Следователно няма съдба, нито обреченост. Човек винаги може да стигне до причината на понесените щети и на своите успехи. Често може и да не я забележиш, ала причина винаги има — или в тебе, или в другите, има една или друга причина. 

***

Ако само можехме да видим предварително колко вреди идват от опитите ни да вършим добро.

Моята любов винаги е бил сънят, който ме спаси и ми позволи да мечтая.

Не достатъчно е оценяван фактът, че лудите хора всъщност са късметлии.

Всеки може да бъде герой от време на време. Но джентълмен е нещо, което трябва да бъдеш винаги.

Природата използва човешкото въображение за да издигне творението си до нови висини.

Логиката е едно, човешкото същество е друго. Лесно можеш да предложиш логическо решение и да се надяваш силно в сърцето си, че то няма да се получи.

Снимка: Luigi Pirandello in 1934, it.wikipedia.org (nuovacompagniateatrale.it)