„Ако попитаме пък смирението що казва на сърцето – ще ни отговори: „Казвам му: считай се за нищо и ще имаш мир в Бога.”

Съпоставяне на гордостта със смирението

Първоначално гордостта се проявява в сърцето. По проявяването на сърдечните помисли се познава доколко, човек е обладан от този грях. За да бъде контрастът между горделивия и смирения по-пълен ще съпоставим движението на мислите у единия и у другия – в сърцето на гордия и в това на смирения човек.

♥ Горделивото сърце обича само себе си.

Смиреното сърце обича всички.

Горделивото сърце изтъква навсякъде своето „аз.”

Смиреното – не говори за себе си.

Горделивото – завижда.

Смиреното – обича.

♥ Гордостта – явява на показ своите дарби.

Смирението – ги прикрива.

Гордостта се хвали със своите дела.

Смирението всякога ги прикрива.

Гордостта обича и се ласкае от похвали.

Смирението бяга и се срамува от такива.

♥ Гордостта помни стореното й зло.

Смирението помни само доброто.

Гордостта говори за мъст.

Смирението – за любов.

Гордостта е самомнителна.

♥ Смирението съзнава, че всичко дължи само на Бога.

Горделивото сърце се счита за праведно.

Смирението – е с искрено съзнание за своите грехове.

Гордостта злорадства, мрази и отмъщава.

Смирението сърадва, обича и прощава.

Горделивото сърце е самонадеяно.

Смиреното – пълно с упование на Бога.

Гордостта се стреми да бъде първа; не търпи превъзходство над себе си и ако

срещне такова – завижда или съперничи.

♥ Смирението търси да бъде на последно място и се радва на успехите на другите.

Гордостта желае да бъде цар.

Смирението желае да бъде слуга.

Смиреното сърце е извор, из който изтича всичко добро.

Горделивото – е кладенец, из който изтича всичко зло.

Гордостта погубва човека духовно.

♥ Смирението го спасява.

Ако попитаме гордостта: „Какво казваш на сърцето, което ти дава пример, тя ще ни отговори: Казва му: познай – яви своите добродетели, доблест, ценност – и светът ще падне да ти се поклони и ти ще бъдеш доволно.”

Ако попитаме пък смирението що казва на сърцето – ще ни отговори: „Казвам му: считай се за нищо и ще имаш мир в Бога.”

Гордостта носи тъмнина в сърцето, а смирението светлина. В сърце, в което има гордост няма място за смирение, защото не може светлината да съществува съвместно с тъмнината. Колкото повече денят се прояснява, толкова и тъмнината се прогонва. Тъй е и с живота на сърцето – колкото повече смирението го изпълва толкова и поменът от гордостта изчезва.

От „Смирение и гордост”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
* Karlskirche Fresco, „Humilitas”, commons.wikimedia.org