Кога духът „оживява” в майчината утроба, какво са Адът и Раят и какво иде след смъртта? Отговорите на докоснатата от светлината на космическия разум пророчица Слава Севрюкова.  

~ Кога духът слиза в майчината утроба след зачеване

В оформения зародиш дух все още няма. По-късно зародишът прераства в плод - основа на бъдещо човешко същество. Изграждат се органи.

Едва тогава духът, който предстои „да се роди в плът”, прониква в тялото. Той е съвършен придатък към душата.

Знакът за проникване е първото потрепване на детето в майчината утроба.

***

~ Адът и раят

Ако мислиш, че съществува ад, ти „ще го видиш", като идеш там.

Ад няма. Раят и адът са на земята - това е състоянието на човешката душа.

Адът е, когато духът се събуди и започне да съди душата. Това е Божият съд.

Адът е в човешката душа - когато припламне в нея съвестта. 

Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци.

***

~ Прераждане 

С физическия край небето и земята „разменят” места. Били сме тук, отиваме оттатък, понесли нектара на спомена.

Тогава земята се превръща в Отвъд-ност...

Убедена съм, живее ли човек достойно, искреността ще го запази да се върне в този си вид на земята.

Не е ли почтен, с прераждането ще се изроди в грозен индивид с тежък характер.

Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края.

Нито раждането е начало, нито смъртта край.

Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога. И коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него.

Половината ни живот е тук, другата - Отвъд. И оная невинаги е половина...

Превъплъщаваме се неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат. 

Мнозина са убедени - живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават - животът не спира.

Животът е движение. Правил си милиони крачки. Една неправилна - и... ще потрошиш кости.

На финала на пътя всеки вижда и съзнава грешките си. Дори убиецът, присвоил си право да съкрати човешки живот, в минутата преди да издъхне се разкайва. И се готви светото възмездие. С ново съществувание.

Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма.

***

~ За мястото на трудностите при реинкарнация

Изпитанията се предопределят от нашите недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его.

Изгуби ли качества, човек „минава през огън и вода”, за да възвърне вяра в доброто, в хората и в Бога.

Трудностите са необходими като камшик - пробуждат енергията на заспалите и мързеливите.

Не трябва да се боите от изпитанията. На всяка душа свише се дава толкова, колкото тя може да понесе.

Трудностите са по-необходими от всичко на света. Извисяват душите на земята и в Космоса.

Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро.

Сила е потребна да се откажеш от лека съдба и поемеш към трудностите - благословена опора в посоката Растеж.

***

Избрано от: „Слова и видения на Слава Саврюкова” (извадки от разговори, публикации, интервюта, дневници, спомени), подбор и редакция Христо Нанев, Изд. Факел